Само мама е отговорна

Когато бебето се роди, родителите трябва да се справят с много големи и малки задачи: успокояване и гушкане, миене и смяна на пелените, хранене и игра. Не винаги е лесно да се договорим кой какво прави и кога. Това обаче става особено сложно, когато се развие динамика, която оставя бащата извън уравнението.

Ханес* винаги има готова играчка за сина си, когато става въпрос за смяна на пелените. Защото 18-месечният Бен бързо се отегчава на уреда за смяна на дрехи, върти се напред-назад, дърпа пелената - и кара челото на баща си да се изпоти. "Без играчки смяната на пелените може да бъде стресираща за мен", казва Ханес. "Но всъщност и за мен е същото", добавя съпругата му Мерле. Фактът, че двамата 32-годишни родители открито признават трудностите си един пред друг, отдавна не е нещо естествено.

През почти цялата първа година след раждането на Бен ролите бяха ясно разпределени: Мерл демонстрираше увереност в работата с бебето, а Ханес се държеше така, сякаш със сигурност също би могъл да се справи - стига да имаше възможност да го докаже. "От моя гледна точка беше така: веднага щом взех малкия в ръцете си, Мерле застана до мен и ми напомни, че трябва да подпирам главата му или че едната му ръка ще се огъне. Когато го гушках, ми каза, че Бен трябва да диша по-добре. А когато му сменях памперса, това отнемаше твърде много време на Мерле и тя предпочиташе да го прави сама", спомня си Ханес. В крайна сметка Мерле поемаше почти всички задачи директно, а той стоеше настрана или отиваше да върши други неща. От друга страна, Мерле казва: "Още по време на бременността ми се струваше, че Ханес не се включва достатъчно. Неговият живот си вървеше нормално, докато аз имах книги и исках да разбера какво означава да имаш дете".

Първата сериозна криза настъпва, когато Ханес изпуска бебето от ръцете си, докато се къпе. "Бен беше на около шест седмици. Не го държах правилно и той се гмурна изцяло в кофата за вана. Когато се паникьосах и се опитах да го хвана отново, едва не преобърнах цялата кофа, включително и бебето", разказва Ханес. Такива неща се случват, смятат и двамата днес. Тогава Мерле е загубил много доверие в Ханес и неговата надеждност - и несигурността му е нараснала. Тя също така смята, че нервността му се е пренесла върху бебето. "Когато Ханес се опитваше да успокои крещящия Бен през нощта, обикновено писъкът ставаше още по-силен и в един момент просто се опитах. Това подейства по-добре. Но не ми хрумна, че Ханес може да е нервен, защото наблюдавах него и опитите му да го успокои и ги коментирах", казва Мерле.

За Ханес ставаше все по-болезнено да гледа дуото майка-дете. "Все повече се чувствах като пето колело и се страхувах, че и по-късно няма да мога да изградя връзка с Бен", казва той. В крайна сметка младите родители все по-често се карали: той я обвинявал, че се е вкопчила в детето и не може да го пусне. Тя смяташе, че тези обвинения са отвличане на вниманието, за да не му се налага да се тревожи за нищо. Когато много месеци по-късно един общ приятел повдигна темата за терапия за двойки, на Ханес и Мерле им светна, че започват да се нуждаят от подкрепа.

Те потърсили консултация и намерили медиатор за двойки. "Бързо осъзнахме, че всичко зависи от това да си говорим правилно. Някак си бяхме пропуснали възможността да изясним желанията и интересите си, за да може другият човек да разбере какво се случва в нас", казва Ханес. По време на медиацията двойката се упражняваше да слуша с разбиране и да се поставя на мястото на партньора си.

Ханес се опитал отново да се включи по-активно и да си повярва повече, че може да поеме всички задачи - дори ако в началото не е бил сигурен. Мърл направи крачка назад и остави баща и син да преживеят нещата заедно. "С течение на времето станах по-спокоен, когато Ханес и Бен бяха заедно. Медиацията ми помогна просто да оставя нещата да се случват сами и да не мисля, че трябва да коригирам нещо", казва Мерле.

И двамата родители се научиха да се доверяват на способностите на Ханес като баща и да го оставят да се справя със сина си по свой собствен начин. "Все още не сме приключили с темата", казва Ханес, "но вече знам, че играя важна роля за Бен, че мога да го успокоявам и храня и че на него му харесва точно толкова, колкото и на мен, когато се гушкаме."

* Всички имена са променени.